избърборил е

Речник на българския език

1. избърборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборил е е производна форма на избърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборил е е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).