бил е избърборил

Речник на българския език

1. бил е избърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избърборил е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).