избърборила

Речник на българския език

1. избърборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избърборила е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избърборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избърборила е производна форма на избърборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).