избърборил съм

Речник на българския език

1. избърборил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избърборил съм е производна форма на избърборя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избърборил съм е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).