избърборил

Речник на българския език

1. избърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборил е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

избърборил е производна форма на избърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).