избърборил си

Речник на българския език

1. избърборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избърборил си е производна форма на избърборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избърборил си е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).