избърборел

Речник на българския език

1. избърборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избърборел е производна форма на избърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избърборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избърборел е производна форма на избърборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).