избърборело

Речник на българския език

1. избърборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избърборело е производна форма на избърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избърборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избърборело е производна форма на избърборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).