избърборели

Речник на българския език

1. избърборели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избърборели е производна форма на избърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избърборели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избърборели е производна форма на избърборя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).