избърборило е

Речник на българския език

1. избърборило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избърборило е е производна форма на избърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избърборило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избърборило е е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).