избруля

Речник на българския език

1. избру̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езбрулъ
  • езбруля
  • избрулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-ру-ля из-б-ру-лим
2 лице из-б-ру-лиш из-б-ру-ли-те
3 лице из-б-ру-ли из-б-ру-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ру-лих из-б-ру-лих-ме
2 лице из-б-ру-ли из-б-ру-лих-те
3 лице из-б-ру-ли из-б-ру-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ру-лех из-б-ру-лех-ме
2 лице из-б-ру-ле-ше из-б-ру-лех-те
3 лице из-б-ру-ле-ше из-б-ру-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулил съм избрулила съм избрулило съм избрулили сме
2 лице избрулил си избрулила си избрулило си избрулили сте
3 лице избрулил е избрулила е избрулило е избрулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избрулил бях избрулила бях избрулило бяхме избрулили
2 лице беше избрулил беше избрулила беше избрулило бяхте избрулили
3 лице беше избрулил беше избрулила беше избрулило бяха избрулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избруля ще избрулим
2 лице ще избрулиш ще избрулите
3 лице ще избрули ще избрулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избрулил ще съм избрулила ще съм избрулило ще сме избрулили
2 лице ще си избрулил ще си избрулила ще си избрулило ще сте избрулили
3 лице ще е избрулил ще е избрулила ще е избрулило ще са избрулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избруля щяхме да избрулим
2 лице щеше да избрулиш щяхте да избрулите
3 лице щеше да избрули щяха да избрулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избрулил щях да съм избрулила щях да съм избрулило щяхме да сме избрулили
2 лице щеше да си избрулил щеше да си избрулила щеше да си избрулило щяхте да сте избрулили
3 лице щеше да е избрулил щеше да е избрулила щеше да е избрулило щяха да са избрулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулел съм избрулела съм избрулело съм избрулели сме
2 лице избрулел си избрулела си избрулело си избрулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулил съм избрулила съм избрулило съм избрулили сме
2 лице избрулил си избрулила си избрулило си избрулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избрулил била съм избрулила било съм избрулило били сме избрулили
2 лице бил си избрулил била си избрулила било си избрулило били сте избрулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избруля щяла съм да избруля щяло съм да избруля щели сме да избрулим
2 лице щял си да избрулиш щяла си да избрулиш щяло си да избрулиш щели сте да избрулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избрулил щяла съм да съм избрулила щяло съм да съм избрулило щели сме да сме избрулили
2 лице щял си да си избрулил щяла си да си избрулила щяло си да си избрулило щели сте да сте избрулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избрулил бих избрулила бих избрулило бихме избрулили
2 лице би избрулил би избрулила би избрулило бихте избрулили
3 лице би избрулил би избрулила би избрулило биха избрулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-ру-ли из-б-ру-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-б-ру-лен
непълен член из-б-ру-ле-ния
пълен член из-б-ру-ле-ни-ят
женски род из-б-ру-ле-на
членувано из-б-ру-ле-на-та
среден род из-б-ру-ле-но
членувано из-б-ру-ле-но-то
множествено число из-б-ру-ле-ни
членувано из-б-ру-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ру-лил
непълен член из-б-ру-ли-лия
пълен член из-б-ру-ли-ли-ят
женски род из-б-ру-ли-ла
членувано из-б-ру-ли-ла-та
среден род из-б-ру-ли-ло
членувано из-б-ру-ли-ло-то
множествено число из-б-ру-ли-ли
членувано из-б-ру-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ру-лел
женски род из-б-ру-ле-ла
среден род из-б-ру-ле-ло
множествено число из-б-ру-ле-ли

2. избруля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избруля е производна форма на избрулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. избруля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избруля е производна форма на избрулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. избруля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избруля е производна форма на избрулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).