избрулило

Речник на българския език

1. избрулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулило е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избрулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избрулило е производна форма на избруля (мин. деят. св. прич. ср. р.).