избрулила съм

Речник на българския език

1. избрулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избрулила съм е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избрулила съм е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).