избрулила е

Речник на българския език

1. избрулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулила е е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулила е е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).