избрулело

Речник на българския език

1. избрулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулело е производна форма на избруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избрулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избрулело е производна форма на избруля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).