избрули

Речник на българския език

1. избрули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избрули е производна форма на избруля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избрули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избрули е производна форма на избруля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избрули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избрули е производна форма на избруля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. избрули — повелително наклонение, ед. ч.

избрули е производна форма на избруля (повелително наклонение, ед. ч.).