избрулели

Речник на българския език

1. избрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избрулели е производна форма на избруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избрулели е производна форма на избруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).