щял да е избрулил

Речник на българския език

1. щял да е избрулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е избрулил е производна форма на избруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).