избрулил съм

Речник на българския език

1. избрулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулил съм е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избрулил съм е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).