избрулили

Речник на българския език

1. избрулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избрулили е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избрулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избрулили е производна форма на избруля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).