зъбя се

Речник на българския език

зъ̀бя се непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

зъ̀биш се, мин. св. зъ̀бих се, мин. прич. зъ̀бил се, несв.
1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка.
2. За животно — показвам зъбите си при ръмжене и заканване.
3. Прен. Разг. Ругая, заяждам се; заканвам се. Зъби се, че ще ми вземе жилището след развода.

Грешни изписвания (3)

  • зъбъ се
  • зъбъ си
  • зъбя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зъ-бя зъ-бим
2 лице зъ-биш зъ-би-те
3 лице зъ-би зъ-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зъ-бих зъ-бих-ме
2 лице зъ-би зъ-бих-те
3 лице зъ-би зъ-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зъ-бех зъ-бех-ме
2 лице зъ-бе-ше зъ-бех-те
3 лице зъ-бе-ше зъ-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зъбил съм зъбила съм зъбило съм зъбили сме
2 лице зъбил си зъбила си зъбило си зъбили сте
3 лице зъбил е зъбила е зъбило е зъбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зъбил бях зъбила бях зъбило бяхме зъбили
2 лице беше зъбил беше зъбила беше зъбило бяхте зъбили
3 лице беше зъбил беше зъбила беше зъбило бяха зъбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зъбя ще зъбим
2 лице ще зъбиш ще зъбите
3 лице ще зъби ще зъбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зъбил ще съм зъбила ще съм зъбило ще сме зъбили
2 лице ще си зъбил ще си зъбила ще си зъбило ще сте зъбили
3 лице ще е зъбил ще е зъбила ще е зъбило ще са зъбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зъбя щяхме да зъбим
2 лице щеше да зъбиш щяхте да зъбите
3 лице щеше да зъби щяха да зъбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зъбил щях да съм зъбила щях да съм зъбило щяхме да сме зъбили
2 лице щеше да си зъбил щеше да си зъбила щеше да си зъбило щяхте да сте зъбили
3 лице щеше да е зъбил щеше да е зъбила щеше да е зъбило щяха да са зъбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зъбел съм зъбела съм зъбело съм зъбели сме
2 лице зъбел си зъбела си зъбело си зъбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зъбил съм зъбила съм зъбило съм зъбили сме
2 лице зъбил си зъбила си зъбило си зъбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зъбил била съм зъбила било съм зъбило били сме зъбили
2 лице бил си зъбил била си зъбила било си зъбило били сте зъбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зъбя щяла съм да зъбя щяло съм да зъбя щели сме да зъбим
2 лице щял си да зъбиш щяла си да зъбиш щяло си да зъбиш щели сте да зъбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зъбил щяла съм да съм зъбила щяло съм да съм зъбило щели сме да сме зъбили
2 лице щял си да си зъбил щяла си да си зъбила щяло си да си зъбило щели сте да сте зъбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зъбил бих зъбила бих зъбило бихме зъбили
2 лице би зъбил би зъбила би зъбило бихте зъбили
3 лице би зъбил би зъбила би зъбило биха зъбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зъ-би зъ-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зъ-бил
непълен член зъ-би-лия
пълен член зъ-би-ли-ят
женски род зъ-би-ла
членувано зъ-би-ла-та
среден род зъ-би-ло
членувано зъ-би-ло-то
множествено число зъ-би-ли
членувано зъ-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зъ-бел
женски род зъ-бе-ла
среден род зъ-бе-ло
множествено число зъ-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зъ-бещ
непълен член зъ-бе-щия
пълен член зъ-бе-щи-ят
женски род зъ-бе-ща
членувано зъ-бе-ща-та
среден род зъ-бе-що
членувано зъ-бе-що-то
множествено число зъ-бе-щи
членувано зъ-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зъ-бей-ки