зъбил е

Речник на българския език

1. зъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зъбил е е производна форма на зъбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зъбил е е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).