зъбил

Речник на българския език

1. зъбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зъбил — мин. деят. св. прич. м. р.

зъбил е производна форма на зъбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).