зъбел

Речник на българския език

1. зъбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зъбел е производна форма на зъбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зъбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зъбел е производна форма на зъбя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).