зъбил съм

Речник на българския език

1. зъбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зъбил съм е производна форма на зъбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зъбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зъбил съм е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).