бил зъбил

Речник на българския език

1. бил зъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).