щял съм да съм зъбил

Речник на българския език

1. щял съм да съм зъбил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).