беше зъбил

Речник на българския език

1. беше зъбил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше зъбил е производна форма на зъбя се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше зъбил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше зъбил е производна форма на зъбя се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).