зъбели

Речник на българския език

1. зъбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зъбели е производна форма на зъбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зъбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зъбели е производна форма на зъбя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).