зъбили

Речник на българския език

1. зъбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зъбили е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зъбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зъбили е производна форма на зъбя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).