бил съм зъбил

Речник на българския език

1. бил съм зъбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).