щял е да е зъбил

Речник на българския език

1. щял е да е зъбил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е зъбил е производна форма на зъбя се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).