зъбил си

Речник на българския език

1. зъбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зъбил си е производна форма на зъбя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зъбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зъбил си е производна форма на зъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).