доугоя

Речник на българския език

доугоя преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • доугоъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-у-гоя до-у-го-им
2 лице до-у-го-иш до-у-го-и-те
3 лице до-у-гои до-у-го-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-у-го-их до-у-го-их-ме
2 лице до-у-гои до-у-го-их-те
3 лице до-у-гои до-у-го-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-у-го-ях до-у-го-ях-ме
2 лице до-у-го-е-ше до-у-го-ях-те
3 лице до-у-го-е-ше до-у-го-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоил съм доугоила съм доугоило съм доугоили сме
2 лице доугоил си доугоила си доугоило си доугоили сте
3 лице доугоил е доугоила е доугоило е доугоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доугоил бях доугоила бях доугоило бяхме доугоили
2 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяхте доугоили
3 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяха доугоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доугоя ще доугоим
2 лице ще доугоиш ще доугоите
3 лице ще доугои ще доугоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доугоил ще съм доугоила ще съм доугоило ще сме доугоили
2 лице ще си доугоил ще си доугоила ще си доугоило ще сте доугоили
3 лице ще е доугоил ще е доугоила ще е доугоило ще са доугоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доугоя щяхме да доугоим
2 лице щеше да доугоиш щяхте да доугоите
3 лице щеше да доугои