доугоил си

Речник на българския език

1. доугоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доугоил си е производна форма на доугоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доугоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доугоил си е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).