доугоеше

Речник на българския език

1. доугоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доугоеше е производна форма на доугоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доугоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доугоеше е производна форма на доугоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).