доугоила е

Речник на българския език

1. доугоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доугоила е е производна форма на доугоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доугоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доугоила е е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).