доугоили

Речник на българския език

1. доугоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доугоили е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доугоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доугоили е производна форма на доугоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).