щяло да е доугоило

Речник на българския език

1. щяло да е доугоило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е доугоило е производна форма на доугоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).