доугоило е

Речник на българския език

1. доугоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доугоило е е производна форма на доугоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доугоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доугоило е е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).