помощ

Речник на българския език

по̀мощ съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

помощта̀, мн. по̀мощи, ж.
1. Обикн. ед. Съдействие; поддръжка, която се оказва на някого.
2. Обикн. мн. Пари, вещи и др., които безвъзмездно се дават на отделно лице или на организация. Събирам помощи.
Бърза помощ. — Учреждение за спешно медицинско обслужване.

Грешни изписвания (3)

  • помошт
  • помушт
  • помущ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мощ
членувано по-мощ-та
мн.ч. по-мо-щи
членувано по-мо-щи-те
звателна форма