упътя

Речник на българския език

упъ̀тя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

упъ̀тиш, мин. св. упъ̀тих, мин. прич. упъ̀тил, св.вж. упътвам.

Грешни изписвания (3)

  • опътъ
  • опътя
  • упътъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упъ-тя упъ-тим
2 лице упъ-тиш упъ-ти-те
3 лице упъ-ти упъ-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упъ-тих упъ-тих-ме
2 лице упъ-ти упъ-тих-те
3 лице упъ-ти упъ-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упъ-тех упъ-тех-ме
2 лице упъ-те-ше упъ-тех-те
3 лице упъ-те-ше упъ-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътил съм упътила съм упътило съм упътили сме
2 лице упътил си упътила си упътило си упътили сте
3 лице упътил е упътила е упътило е упътили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упътил бях упътила бях упътило бяхме упътили
2 лице беше упътил беше упътила беше упътило бяхте упътили
3 лице беше упътил беше упътила беше упътило бяха упътили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упътя ще упътим
2 лице ще упътиш ще упътите
3 лице ще упъти ще упътят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упътил ще съм упътила ще съм упътило ще сме упътили
2 лице ще си упътил ще си упътила ще си упътило ще сте упътили
3 лице ще е упътил ще е упътила ще е упътило ще са упътили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упътя щяхме да упътим
2 лице щеше да упътиш щяхте да упътите
3 лице щеше да упъти щяха да упътят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упътил щях да съм упътила щях да съм упътило щяхме да сме упътили
2 лице щеше да си упътил щеше да си упътила щеше да си упътило щяхте да сте упътили
3 лице щеше да е упътил щеше да е упътила щеше да е упътило щяха да са упътили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътел съм упътела съм упътело съм упътели сме
2 лице упътел си упътела си упътело си упътели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упътил съм упътила съм упътило съм упътили сме
2 лице упътил си упътила си упътило си упътили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упътил била съм упътила било съм упътило били сме упътили
2 лице бил си упътил била си упътила било си упътило били сте упътили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упътя щяла съм да упътя щяло съм да упътя щели сме да упътим
2 лице щял си да упътиш щяла си да упътиш щяло си да упътиш щели сте да упътите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упътил щяла съм да съм упътила щяло съм да съм упътило щели сме да сме упътили
2 лице щял си да си упътил щяла си да си упътила щяло си да си упътило щели сте да сте упътили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упътил бих упътила бих упътило бихме упътили
2 лице би упътил би упътила би упътило бихте упътили
3 лице би упътил би упътила би упътило биха упътили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упъ-ти упъ-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упъ-тен
непълен член упъ-те-ния
пълен член упъ-те-ни-ят
женски род упъ-те-на
членувано упъ-те-на-та
среден род упъ-те-но
членувано упъ-те-но-то
множествено число упъ-те-ни
членувано упъ-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упъ-тил
непълен член упъ-ти-лия
пълен член упъ-ти-ли-ят
женски род упъ-ти-ла
членувано упъ-ти-ла-та
среден род упъ-ти-ло
членувано упъ-ти-ло-то
множествено число упъ-ти-ли
членувано упъ-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упъ-тел
женски род упъ-те-ла
среден род упъ-те-ло
множествено число упъ-те-ли