щяла съм да упътя

Речник на българския език

1. щяла съм да упътя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да упътя е производна форма на упътя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).