упътеше

Речник на българския език

1. упътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

упътеше е производна форма на упътя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. упътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

упътеше е производна форма на упътя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).