упътило е

Речник на българския език

1. упътило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътило е е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътило е е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).