упътил е

Речник на българския език

1. упътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упътил е е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упътил е е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).