упътил
1.
упътил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
упътил
е производна форма
на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
упътил —
мин. деят. св. прич. м. р.
упътил
е производна форма
на упътя (мин. деят. св. прич. м. р.).