упътил съм

Речник на българския език

1. упътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упътил съм е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. упътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

упътил съм е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).