упътило
1.
упътило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
упътило
е производна форма
на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
упътило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
упътило
е производна форма
на упътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).