упътели

Речник на българския език

1. упътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упътели е производна форма на упътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упътели е производна форма на упътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).